Изнасилена...
Стоя пред клавиатурата, отпивайки глътка студено мляко, и решавам да ви разкажа едно парченце от своя живот. Да, аз съм изнасилена. И навярно четейки тези редове, нещо у вас ще потрепне, ще изпитате съжаление.
Не че се чувствам специална или очаквам състрадание. Реших да го разкажа , защото един важен някой каза, че говоренето помагало. Да си призная- не му вярвам. И опитвам да заблудя и себе си, и вас, че го правя заради това.
Но не, различно е...
Ужасно много безсънни нощи. Което май не е толкова лошо, защото като не спиш , не сънуваш кошмарите.
Но тази нощ беше от онези тежките... иска ти се да се събудиш и да плачеш, да блъснеш юмрук в стената и да се зарадваш на болката, осъзнавайки , че вече си будна. А ако някой има лошия късмет да спи до теб- в съня си ти искаш да е по далеч ,да изблъскаш ръцете му, да изкрещиш, че го мразиш. Единственото, което знаеш е , че някой е до теб и някак си нарушава свободата ти. Твърде дълбоко пропадаш, за да осъзнаваш, това е човекът, осмислящ дните ти. Прекалено болезнени спомени нахлуват в сънищата ти. Превземат всичко така мощно, че късат всеки допир до реалноста.
След тази нощ ми се иска да разкажа. Събудих се почти празна отвътре. Болеше ме всяка вдишана глътка въздух. Сърцето ми биеше и го усещах в гърлото си. А до мен лежеше най- скъпият ми човек. Сгуших се в ръцете му. И се чувствах виновна. Насън неволно поисках да избягам от него...
Нито съм първата, нито последната, която е била , или ще бъде изнасилена. Но пък вярвам, съм една от малкото, която би разказала. И ако след разказа ми, някое момиче, преживяло същото, намери поне някаква утеха , аз бих била щастлива. Ако някой от близките й прочете думите ми, и намери начин да й помогне- това пак би значело много за мен.
А ти, четящи ме човеко, може би си тук просто от любопитство. И навярно не си се замислял, че е много вероятно, някоя от приятелките ти да е била жертва на изнасилване. И пповярвай ми, възможността да го научиш е минимална...
Ние не говорим, а бавно умираме в себе си...
